Възможно ли е да се научи човек да стане истински остроумен? Ако на среща познат ви дава много шеги, заливайки се от смях, тогава това няма нищо общо с остроумието. Просто той е общителен, лек, весел човек, с добра памет и без комплекси. Погрешно е схващането, че остроумието е активната проява на чувството за хумор. Същността на остроумието е най-добре формулирана по следния начин: остроумието се създава, но смешното се намира.
Възможно ли е да се научи човек да стане истински остроумен? Много хора смятат, че е невъзможно да се развие чувство за хумор. Това, казват, е от природата – или е, или не е. Един наистина остроумен човек ще избере и запомни само една остроумие от това, което току-що е чул. Той е избирателен. Той има творчески ум. Така че общоприетото мнение, че остроумието е активна проява на чувство за хумор, е погрешно.
Как хуморът се различава от остроумието?
Хуморът най-често се разбира като добродушна подигравка. Чувството за хумор обикновено се проявява в способността да се намери нещо смешно в ситуация, в която, изглежда, няма нищо смешно. Това чувство като че ли предпазва мозъка от силни емоционални сътресения.
Същността на остроумието е най-добре формулирана по следния начин: остроумието се създава, но смешното се намира. При остроумието емоционалният компонент е само фон, който подсказва мотива, а “действието” се случва в областта на интелекта, докато при чувството за хумор отношението е обратно – “действието” се случва в емоционалната сфера, а мисловните операции само задействат реакцията.
Разбира се, има хора, които имат и двете. Несъмнено има и такива, които нямат нито едното, нито другото. Тук вече е зле. Едно изобретение, оригинален проект на архитект, музикално произведение и научно откритие могат да бъдат остроумни. По правило е лесно да се намериш забавен дори в най-неприятната ситуация, ако се е случила на някой друг.
