Съвременният човек, потопен в информационната среда на телевизията, радиото, видеото, аудиото и света на виртуалните мрежи, възприема социалната реалност като част от личното си съществуване, което обаче може да не съвпада с това, което е в действителност. Подобен мироглед е плод на активното изграждане на различни идеологии и представянето на определени доктринални нагласи в масовото съзнание.
Индоктринирането като комуникационен и политически феномен
Изкуството да убеждаваш другите хора в правилността на своята гледна точка за процесите в заобикалящия ги свят – доктрината – винаги е играло важна роля в историята на човечеството. А. Шопенхауер отбелязва, че това изкуство се състои в умелото използване на деликатни за човека представи. Именно чрез него се осъществяват неочаквани преходи от едно убеждение към друго, понякога противно на очакванията на самия говорещ.
Дейността по убеждаване на аудиторията в истинността на дадена идея се нарича индоктриниране. Индоктринирането е насилствено (без критично възприемане) налагане на човек (социална група, народ) на система от убеждения, образи, ценности, политически нагласи (готовност за действие), въз основа на които те формират определени убеждения и нагласи в живота.
Съществуват различни начини за налагане на една или друга доктрина.
Фокусът на догматичната доктрина се основава на стремежа към най-малко усилия (потапяне на индивида в полето на рекламата), което е характерно за потребителското общество.
Догматичната доктрина включва формирането на зависимост на хората от фиксирани, “изначално” установени ценности. За разлика от първата, догматичната доктрина се стреми да регулира поведението на хората в областта на политиката и идеологията.
