Памфлетът често се основава на гротеската. Това има за цел да подобри стилистичното оцветяване на текста. Гротескната поетика на памфлета се основава на принципа на алогизма, който позволява да се създаде усещане за ненормалност, неестественост на ситуацията. Авторът съзнателно изопачава фактите, за да представи по-ясно своите идеали в текста.
Водеща жанрообразуваща структурна особеност на памфлета е наличието на оригинални композиционно-стилови комуникативни блокове – уводен, преходен, основен и заключителен. Благодарение на тези елементи памфлета запазва своята индивидуалност и архетип през годините.
Писателят използва много художествени средства, за да създаде памфлет. Но най-важното от тях е сатирата. Без сатира нямаше да има памфлет. Именно сатиричната насоченост и украсяване позволяват на писателя най-ясно и точно да осмее целта на своята творба.
Доста често писателят прибягва до използването на метонимия. Тази техника е необходима за експресивна деривация, номинация, икономия на езика и украса на речта. В този жанр на сатиричната журналистика методът на метонимичен трансфер по честота и емоционалност по никакъв начин не отстъпва на метафоричните трансфери.
Един от най-често използваните техники в памфлета е гротеската. Този тип художествена образност се характеризира с амбивалентност, единство и неделимост на двата полюса на формиране на образа: ново и старо, умиращо и раждащо се. „В края на краищата това, което изглежда в гротеската като необичайно, взаимно изключващо се, странно, отразява – чрез дълга поредица от естетически посредничества – истинска необичайност. Така писателят засилва негативния колорит на своята творба. Разбирането на гротеската и намирането на смисъл във величието и капризите на естетическата логика – преди всичко, за да се намерят тези качества в начина на реално противоречие, което го е причинило и оформило. Често в памфлета иронията става гротеска. Това се използва най-често за подобряване на впечатлението от прочетения текст.
