Ако ви предстои трудно интервю и се притеснявате, че няма да успеете да го направите, репетирайте го. Разиграйте въображаем диалог с вашия събеседник, представете си най-трудните моменти, симулирайте възможните отговори и реакции на човек, измислете подходящи реплики.
Има такъв термин като „ефект на стълбите“ – той обяснява ситуацията, когато след интервю или неприятен разговор слизате по стълбите и идвате с хапливи отговори, въпреки че знаете, че моментът вече е изгубен. Тренировката ще ви позволи да симулирате „обратния ефект на стълбите“ – като сте обмислили важни места предварително, ще се почувствате по-уверени.
Схеми за провеждане на интервю
Непосредствено преди интервюто се опитайте да разсеете възникналото напрежение, ако се е появило и ако има време за това. Можете да напомните темата на разговора, колко време ще отнеме, няма да е излишно да попитате как героят е стигнал там, как се чувства и подобни дреболии.
И когато сте готови да задавате въпроси, преценете вашите цели, ситуация и характер. Например, може да имате малко време и след това веднага задавате въпроси, които са важни за вас. Или може да има достатъчно време, но пред вас е много личен човек със силно развито чувство за собствено достойнство, който, както си мислите, може да стане и да си тръгне всеки момент, тогава внимателно започвате разговора.
Сега ще изброим основните схеми, от които блика книжният абсурд. Не е необходимо да ги запомняте, по време на подготовката най-вероятно ще разберете в какъв ред да задавате въпроси без диаграми, но част от това може да улесни живота ви.
Класическа схема
Първите въпроси са прости и приятни. Героят се отпуска, свиква с разговора, демонстрира своята компетентност в нещо.
Когато интервюираният говори, журналистът преминава към по-сложни и проблемни теми. Към края, но не и на финала, задава много неудобния въпрос, за който може би е дошъл.
Последният въпрос често е мек, за да изглади ефекта и да върне настроението на събеседника, с когото текстът все още трябва да бъде съгласуван.
