Структура на бележките
Структурата на бележките (независимо от нейната жанрова разновидност) може да се обсъжда по различни начини. Един от най-общите планове е дискусия за структурата на бележката от гледна точка на особеностите на използването на така наречения основен факт в нея, т.е. този факт, който всъщност стана повод за изготвянето на бележката. Въз основа на това могат да се разграничат два основни структурни типа.
Структурата на първия тип бележка е последователно изложение на отговорите на въпросите: Какво се случи? Къде? Кога? Защо? Как? В зависимост от целта на изказването и количеството информация, с която журналистът разполага, тези въпроси могат да се подредят в друг ред, да са повече или по-малко. Но във всеки случай те служат за описание на явлението (събитие, действие, преценка), което е станало известно на журналиста. В случай, че същността на събитието е описана много кратко, се появява вид текст, наречен хроника. Ако съдържанието на бележката не е изявление на факт (или предположение), а оценка, норма, програма (план) за действие, тогава нейната структура отразява структурата на оценката, нормата, програмата.
Вторият вид е бележка, в която по някакъв начин се коментира основният факт (първоначалното явление). Най-често се свързва в този случай с някакво по-общо явление. Съдържанието на такава бележка вече включва не само описание на конкретно събитие, което е станало предмет на реч в пресата, но и връзката на това описание с друга информация, с мисъл, която може би вече е известна на публиката . Съответно логическата структура на този вид бележка изглежда по-сложна.
Често основната “носеща част” на тази структура е епизод на обосноваване на обща преценка от конкретен факт. Тоест факт, който става известен на журналист, се „сервира“ от него на публиката като още един аргумент в полза на някаква добре известна истина. В този случай авторът не само описва самия факт, но и напомня на публиката за съществуването на такава истина, излагайки я под една или друга форма в текста. В този случай общовалидна преценка може да бъде изразена или в началото на бележката, или в нейния край. В първия случай фактът действа като аргумент по отношение на общото твърдение, направено в началото. Във втория случай фактът действа като предпоставка по отношение на последващата обща мисъл на автора, която като че ли следва от този факт.
Трябва да се има предвид, че в ежедневната журналистическа практика не се прави стриктна разлика между аргумент и предпоставка, те обикновено се използват като синоними. За образователни цели обаче подобно разграничение е напълно оправдано, тъй като е един от многото моменти, които помагат по-ясно да си представим логиката на представяне (изграждане) на информация.
