За да може устната презентация да направи необходимото впечатление на аудиторията, е необходимо да се познава техниката на говорене, както и да се работи върху текста на речта предварително. Kазваt: “Защо слушателите заспиват, а лекторът – никога? Очевидно те имат по-трудна работа”. Слушането с разбиране на реч е наистина трудна задача и трябва да бъде максимално опростена за слушателите. Съществуват редица ефективни практически техники за привличане на вниманието на аудиторията. На практика всички тези техники могат да бъдат приложени дори от начинаещи оратори.
Съществуват редица ефективни практически техники за привличане на вниманието на аудиторията във встъпителната част на публична реч. Почти всички тези техники могат да се използват дори от начинаещи оратори.
- Адресирайте събитието, времето и мястото. Започнете от мястото, където се намирате. “Събрали сме се днес в класната стая, където… Тук е окачен портретът на Левски… Днес е годишнината на… Мисля, че всички са гледали новините по телевизията вчера и знаят, че… Тази сутрин беше съобщено…” и т.н. Тази техника не е трудна и е много ефективна за привличане на вниманието.
- Препратка към добре познат и публично достъпен източник на информация. Например: Вчера във вестник “Труд” имаше малка статия за …; Днес в предаването “Утро” чух любопитен репортаж за …; Снощи по радиото съобщиха, че …” и т.н. Тази техника е много надеждна като средство за привличане на вниманието, защото сред слушателите обикновено има хора, които са слушали, гледали или чели това, което ще кажете. Това веднага ги поставя в позицията на “едно цяло с говорещия”. Такива хора обикновено казват на седящите наблизо: “Да, аз също го четох (гледах, слушах)…”. И да – по този начин насочвате вниманието на слушателите към себе си.
- Риторичен въпрос. Ако се зададе риторичен въпрос, а след него последва пауза, ораторът в повечето случаи може да задържи вниманието на аудиторията. Например: “Имаме ли нужда от частна собственост?” Въпреки това темата, поставена в началото на речта чрез реторичен въпрос, трябва да бъде незабавно развита, допълнена с други въпроси или аргументи. Защото в противен случай само един реторичен въпрос би изглеждал твърде декларативен и дори неуместен.
- Предизвикайте любопитство. Засегнете необичаен факт, който показва на слушателите, че все още не знаят всичко. Въведете парадокс, който раздвижва мисловната дейност на слушателя. Като поставяме аудиторията пред парадокс, я караме да прояви интерес към поставения проблем: как ораторът ще разреши парадокса? Например: “Айнщайн е казал, че образованието е това, което остава, когато всичко научено е забравено”. Или друг вариант: “Колкото повече бедност, толкова повече надежда. Така казва Шолом Алейхем. Нека се опитаме да поразсъждаваме над тази мисъл?”
- Демонстрация на обект. Можете да започнете по следния начин: “Ето, в ръцете ми е книга. Красива подвързия, скъпа хартия, скоро публикувана. Тя е много привлекателна за тези, които я вземат в ръцете си… В нея обаче няма нито една дума истина…”. Или: “Вижте колко красиво е направена тази реклама. Колко е добър слоганът ѝ. В същото време тази листовка рекламира човек, който не трябва да бъде допускан до властта по никакъв начин”.
