„Жълтата” преса се характеризира като:
- Скандално отразяване на теми табу. Състои се в отхвърлянето на неприкосновеността на всяка, дори най-скритата от общественото обсъждане, сфера на човешкия живот. Това е интерес към интимните отношения като такива (всъщност порнография), както и към личния живот на хората, които са в центъра на общественото внимание, и към темата за смъртта, особено когато е свързана с необичайни или извънредни обстоятелства ( много сензационни материали по тази тема са дадени от “жълтите” издания в областта на престъпността). В тези материали очевидно има желание да не се разберат причините за случилото се, а да се изплаши читателят, затова се обръща специално внимание на описанието на натуралистичните детайли.
- Комбинацията от несъвместимото. В един брой, на едни и същи страници, се събират хумористични и криминални материали и освен това в един материал – трагични и комични черти. Ето защо отличителната черта на почти всички „жълти“ издания е несериозното и дори цинично отношение към трагедията.
- Незаменима сензация. Търсенето на истински сензации и скандали е неразделна задача на всяка преса, включително и на елита. „Жълтите“ публикации обаче отразяват предимно реални усещания, които предизвикват (или са склонни да предизвикват) тревожни и гневни емоции и в много по-малка степен положителни. Освен това сензационността на „жълтата преса“ често се представя погрешно. И затова рано или късно желанието на масовите издания да пишат за сензации влиза в конфликт с ограничената наличност на „вълнуващи факти“ в реалността и сензациите трябва буквално да бъдат „изсмукани от пръста“.
- Тематична еклектика (с други думи “каша”). За разлика от “жълтите” вестници, качествените вестници следват йерархия на темите, която определя реда на тяхното отразяване в зависимост от стойността на информацията. В “жълтата” преса темите се разпределят в зависимост от възможността за привличане на вниманието на читателя. Поради това в такива издания процъфтява или “нулева” информационна журналистика, или адска смесица от най-разнообразни теми.
- Преобладаване на нехудожествения визуален компонент над текстовия. Докато в качествените издания илюстративната поредица органично допълва текстовите материали, “жълтите” вестници са първите, които използват цвят, илюстративна поддръжка и големи комплекси от заглавия. Не се обръща обаче внимание на качеството на шрифтовете на самия текст, безупречното спазване на правописните и пунктуационните правила.
