На етапа на разработване на концепцията за бъдеща работа журналистът трябва да вземе решение за обекта на изследване. В това качество могат да действат и конкретна ежедневна ситуация, и проблем, който изисква внимателно разглеждане, и определени социални явления, и дейност на хората и т. н.
Във всички случаи журналистът е включен в познавателната дейност за събиране и анализ на фактически данни. За успешното изпълнение на този етап от работата журналистът трябва да овладее до съвършенство различни методи за събиране на първична информация, тъй като съдържанието на бъдещата работа зависи от качеството на събрания материал.
Когато изучава определени социални явления, професионалистът използва набор от определени методи, които му позволяват да проникне в същността на изследваните обекти. Този арсенал непрекъснато се попълва благодарение на науките, свързани с журналистиката. Например през последните години журналистите с охота започнаха да използват социологически методи за събиране на информация, като правило те не са основните, а органично допълват традиционните начини за получаване на информация в журналистиката. Най-използваните заимствани методи включват:
> Масово интервюиране;
> Анкетиране;
> Системно наблюдение;
> Експеримент.
Но ние ще разгледаме по-подробно традиционните начини за получаване на информация: наблюдение, документ, интервю (разговор).
Наблюдение
Известно е, че номадите (киргизи, казахи), за да преминат дълго пътуване, пеят безкрайна песен за всичко, което виждат по пътя. Понякога дори журналистически материали приличат на такава песен. В същото време авторите се позовават на тезата, че наблюдението е най-важният начин за събиране на информация. Като правило се използва за систематично, целенасочено възприемане, изучаване на реалността. Фактът, че този метод се използва активно в журналистическата практика, се дължи на редица причини. Първо, журналистът, участвайки в дадено събитие, има възможност да проследи динамиката на неговото развитие. Репортажът от мястото на събитието се отличава не само с висока степен на ефективност, но и с факта, че създава атмосфера на съпричастност към случващото се пред репортера (особено характерно за телевизията и радиото).
Второ, прякото наблюдение на поведението на хората ви позволява да видите незабележими на пръв поглед детайли, характерни черти на личността. Информацията от такива наблюдения винаги е жива и надеждна. Трето, журналистът, бидейки очевидец на дадено събитие, сам фиксира най-значимите му моменти в своите оценки, независимо от нечие мнение.
Наблюдението има редица модификации.
1.Неподготвено наблюдение. Журналистът има възможност да види заобикалящата действителност в живи, непосредствени детайли, в движение. Няма конкретен обект на наблюдение. Важно е само да можете да видите явлението зад факта, да различите необичайното в поредица от събития, познати на повечето хора.
2.Подготвено наблюдение. Винаги има определен обект, адрес и време на действие. Журналистът знае предварително какво ще се наблюдава, каква е последователността на събитието, кога ще се случи и кой ще участва в него. Той има възможност предварително да посети обекта, да избере място за наблюдение и предварително да събере полезна информация.
3.Еднократно наблюдение. Използва се за наблюдение на едноименно събитие, всички етапи от което протичат пред очите на журналист. Това събитие е ограничено във времето и пространството. В същото време детайлите, детайлите, характерните черти са ясно различими.
